Осъществяването на кибер престъпления съвсем не е единственият източник на доходи за кибер престъпниците. Защото всеки - буквално всеки - може да наеме подобен “подизпълнител”, чиято услуга съвсем няма да струва кой знае колко много. Тръпки да те побият, нали? На практика горе написаното означава, че всеки - дори и най-неопитният в програмирането - може да осъществи атака срещу неприятел или конкурент. Но каква атака? Отговорът отново е “всякаква”. Но пък най-търсени са действията, насочени срещу кражбата на данни за достъп до акаунти в различни социални мрежи или имейл услуги. Така например само за 90 американски долара може да се поръча разбиване на имейл поща в Gmail, а за 350 американски долара да се получи достъп до нечий Facebook профил. И докато за социалните мрежи цените са почти фиксирани, то за сложни дейности се изискват и по-високи такси, които варират. Така например, за атака срещу обикновен уебсайт таксата е около 2000 американски долара, а за достъп до Netflix акаунт едва долар и половина, което осигурява пълен достъп до услугите на компанията. Кибер престъпниците най-често се рекламират във форуми или специални уебсайтове. В един такъв сайт се обещава разбиване на Facebook акаунт и осигуряване на тримесечен достъп до него само за 19,99 американски долара. Освен това, ясно е подчертано, че атаката може да бъде осъществена към „всеки профил“, като се използват „множество методи за разбиване“, но разбира се детайлите остават скрити. Поръчковите кибер престъпления далеч не се ограничават до крайните потребители и пробиви в акаунти на социални мрежи. Така например, една от най-честите реклами за корпоративни поръчки е за фалшиви позитивни мнения за даден продукт в сайтове, в които потребителите обменят впечатленията си за същите. Услугата струва около 3 долара на коментар или месечен абонамент за около 350 долара, който да осигури постоянен поток от позитивни мнения. „Проблемът има поне няколко страни. Ако оставим на страна етичните норми, „наемането“ на кибер престъпник може да бъде безкрайно рисково. Това означава да се доверим на престъпник. Каква е гаранцията, че той няма да обърне зловредните действия към нас?“ коментира Спас Иванов, експерт по информационна сигурност от ESET България.“Достъпните цени на дребните кибер престъпления са стряскащи, но не и изненадващи. Това отразява действителността – много хора не са подготвени за нарастващите опасности в интернет и не знаят как да се предпазят. А това се използва от кибер престъпниците. Тук идва и последния аспект – необходимостта от адекватна защита. Всеки уважаващ себе си софтуер за защита (антивирусна програма) би могъл да спре зловредни атаки от такова ниво. Разбира се, културата на ползване на интернет от страна на потребителите също е изключително важна,“ съветва Иванов.